"Горчива глътка"

Виното горчи ми,
пия го сама.
Цигарата изгаря,
пари нещо в моята душа.
Сама ли съм или самотна?
Разликата де е?
Обичана ли съм или сиротна?
Сърцето дълго в мен не ще живее.
Без любовта ме няма,
чувствам се дърво без корен.
Вървя като насън в града,
опитвайки се да открадна нечий спомен.
Но тази вечер твърдо съм решила!
Искам да изпитам тази сила!
Искам да съм нечия една,
любима,сбъдната мечта.
Следващата глътка вино,
стана някак мека,пламна
в мен сърцето,пламна и лицето.
Сама на себе си продумах:
"А как ли ще е занапред вкуса му
ако с него го деля?"
Погледнах през прозореца, Луната сякаш поздрави.
Вдигнах чашата високо, и с тих тон обявих:
"Стига вече.Всичко бе дотук.Разделям се със скотския живот.
Искам той да е до мен, да седим един до друг!".
***
Последната си глътка вино разделихме двамата.
Гостите на сватбата ни гледаха и открито ни се радваха.
"Наздравица за любовта!" ми рече той.
"Наздраве, му отвърнах аз. Наздраве, мили мой!"

 "Имах"

Имах я една такава любов. 

   Имаше.   Имахме.    Бяхме.
  Радост. Усмивки.  Единствени.
Искахме .Правихме.  Останахме.
 Обич.         Любов.              Сами.
     Сега сме тук и мълчим.
   Можехме.              Щяхме.         Да бъдем.
Да поговорим.    Да се сдобрим.    Заедно.

"Влюбените"


Седях си тихо.
Пушех си поредната цигара.
Времето пак беше мрачно и сърдито,
сякаш на някой ще се кара.
Минаха тогава покрай мене-двама,
явно влюбени младежи.
Целуваха се тъй сладко и със страст,
нехаещи, че някой ще ги забележи.
Внезапно слънце стопли
прошарените ми коси.Зачудих се "Какво ли става.Нали уж щеше да ва
ли?"
Времето си е такова, пак се промени.
След няколко секунди ги усетих, капки ситни по гърба ме наваляват.
И старческата ми глава навреме се усети-любовта, тя топлината ми дарява!
Макар за кратко минали край мен, но влюбените-млади стоплиха и моя ден...

"Звезди"

Безсънни нощи.
Бавни дни.
Искам те.
До мен.
Ръка в ръка.
Избягали.
Сами.
Някъде в полето, гледащи звезди.
Легнали в тревата.
Търсещи се устни.
Вплетени тела.
Изгарящи очи.
Небето ще ни гледа,а ние ще мълчим..
Потънали в мечтите на обикновения човек.
Аз ще бъда теб, а ти ще бъдеш мен.
Забравили за всичките неволи.
Прегърнати и неразделни, нека гледаме звезди!

"Твоя"

Защото само твоята любов ми действа като опиат.

Когато ме прегръщаш, целуваш, събличаш-сякаш е за първи път.

И само тебе търся, ти си моят Рай и Ад.

Защото само теб желая, боготворя и ще ти обещая-обичай ме 

силно, и ще съм твоя до края.

До края на деня, до края на нощта, до края на света.

Само ти си в мен, в сърцето, в ума, в очите.

Погледнеш ли в мен, ще видиш себе си.

Останеш ли с мен, ще бъдеш истински.

Не искам да те променя, няма да те заменя.

Остани такъв какъвто си, обичам те така-

вбесен, отегчен, замислен, сломен,радостен..

Единствен!

Защото аз съм в теб, а ти си в мен! 

"Аз и Ти" (Р. и Х.)

Кожата ти е кадифе.
Трябва да останем насаме.
Нека забравим кои сме и къде.
Докосвай ме.Целувай ме.Желай ме.
Разкажи ми кой си,прошепни ми
"Твой съм!".
Не гледай хората около нас,
отдели си време, отдели ми час.
Няма да те поканя у нас.
Искам те тук и сега.
Нима е висока целта?
Отдай се на желанието и ме вземи.
Събличай ме с очи и ме води.
Изпий ме като шот текила.
Нека мина през главата ти с бясна сила.
Не се дърпай, наслади се на момента.
Такава никога не съм била.
Дърпай, хапи, днес ще съм единствена.
Имам тайни, които криех досега,
Но тази нощ, познай?
Ще бъда чиста като сълза.
Хайде, чакам те.Дадох ти знак.
Възползвай се.Чакам.И пак и пак.
И ще те чакам година след година.
Защото само и единствено в тебе съм изгубена.
Всеки ден ще ти разкривам нови светове.
Защото ако не горим, ще се превърнем в
ледове.
П.С.
Обичам те.

Стихове от Рада

Стихове от Рада